Смилянският фасул на международната сцена
Read in English
На 21 и 22 ноември 2026 г. в Бреша, Италия, се събират фермери, готвачи, изследователи и активисти от цял свят. Темата е бобовите култури. Въпросът, който ги обединява, е по-голям от рецептите: как зърнените бобови могат да помогнат за преминаването към устойчиво земеделие?
Сред делегатите са двама българи. Илия Годев, съосновател на Музея на смилянския фасул и секретар на читалище „Проф. д-р Асен Златаров 1927" в село Смилян, и Десислава Димитрова, етноботаник от Българската академия на науките и основател на Slow Food България. Присъствието им не е символично. Смилянският фасул е част от мрежата Slow Beans като официален Президиум на Slow Food, а работата на Годев и Димитрова е модел за това как местното знание и семенното разнообразие могат да се запазят на практика.
Мрежа, родена от състезание
Slow Beans започва през 2010 г. в Тоскана, Италия, с Fagioliadi, състезание за ястия от бобови култури, организирано от местния конвивиум на Slow Food в Лука. Оттогава мрежата се разраства в над дванайсет държави: Германия, Турция, Испания, Латвия, Лесото, Уганда, САЩ, Колумбия, Япония, Корея, Етиопия и България.
Членовете споделят обща цел: да защитят биоразнообразието на бобовите култури, като същевременно подкрепят агроекологичното земеделие, пазят семената и знанието в общностите и укрепват връзките между производители и потребители.
„Бобовите винаги са били част от разнообразните и устойчиви земеделски системи. Те принадлежат на нивите и на трапезите ни, но много местни сортове и знанието, свързано с тях, са застрашени от изчезване"Едуард Мукииби, президент на Slow Food
Това казва Мукииби в официалното съобщение за събитието.
Смилян: 250 години традиция
Смилянският фасул се отглежда в ограничен географски район в Родопите, по горното течение на река Арда, в няколко села: Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, Сивино, Кремене и Киселчово. Традицията датира от около 250 години. Културата е чувствителна към климатичните промени, а 95% от обработката е изцяло ръчна, обяснява Годев в интервю за Bloomberg TV Bulgaria.
Музеят на смилянския фасул, разположен в читалището в центъра на селото, документира и популяризира местния продукт чрез общностни инициативи и хранително образование. Етнографската сбирка „Смилянски фасул и родопски терлици" показва произведения, направени изцяло от фасулеви зърна. Едно от тях, огромно пано с 23 045 половинки зърна, е кандидатствало за Книгата на рекордите на Гинес.
През 2023 г. Смилян е домакин на първата среща на международната мрежа Slow Beans извън Италия.
„Това е голямо признание за усилията, които полагаме повече от две десетилетия"Илия Годев, съосновател на Музея на смилянския фасул
Агроекология на практика
Програмата в Бреша свързва биоразнообразието с конкретни действия.
В събота, , конференция с участието на академици от Университета в Бреша, представители на Slow Food и членове на Президиума на смилянския фасул ще разгледа приноса на бобовите към устойчивите хранителни системи.
Следобед фокусът се измества към обществената храна. Кръглата маса „Бобови в обществените столове: добро за хората, добро за планетата", организирана от Миланския пакт за градска хранителна политика, ще събере италиански градове и международни делегати на Slow Beans, за да обсъдят как училищното и общностното хранене може да подкрепи по-здравословни и справедливи диети.

Примерите от мрежата са конкретни:
- Рената Лукашова от Slow Food Прага работи за въвеждането на бобови в училищните столове.
- Амели Маас в Германия подкрепя детски градини и училища да сервират боб поне веднъж седмично.
- Ксочитл Агилар Гонсалес, фермерка и готвачка от мексиканския народ Отоми, отглежда местни сортове боб и царевица и работи с общности за защита на традиционното знание.
- Амануел Самуел от Етиопия, основател на инициативата Slow Beans в страната си, насърчава устойчивото земеделие с фокус върху младите хора.
Семената като инфраструктура
Десислава Димитрова, която е президент на Асоциацията на конвивиумите на Slow Food в България от 2009 г., съчетава научната си работа в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН с документирането и опазването на българското хранително биоразнообразие. Профилът ѝ описва храната като „квинтесенция на мъдростта на местните хора да трансформират наличните биокултурни и екологични ресурси в нематериално наследство".
В Бреша Димитрова ще участва в откриването на събитието заедно с представители на Slow Food Ломбардия и Slow Food TerreAcque Bresciane.
Какво да запомним
Бъдещето на бобовите зависи от разнообразието: на семената и сортовете, но и на фермерите, знанието, ландшафтите и кулинарните традиции. Slow Beans обединява тези елементи в международна мрежа, която ги поддържа живи в нивите, кухните и общностите. България, чрез хора като Годев и Димитрова, е активен участник в този процес.
Често задавани въпроси
Q: Какво е Slow Beans?
A: Slow Beans е тематична мрежа на Slow Food, създадена през 2010 г. в Тоскана, Италия. Обединява производители, готвачи и активисти от над 12 държави, които работят за опазване на биоразнообразието на бобовите култури и подкрепа на агроекологичното земеделие.
Q: Защо смилянският фасул е част от мрежата Slow Beans?
A: Смилянският фасул е официален Президиум на Slow Food заради уникалните си характеристики, свързани с ограничения географски район на отглеждане (горното течение на река Арда), 250-годишната традиция и почти изцяло ръчната обработка. Музеят на смилянския фасул и работата на Илия Годев за хранително образование са модел за опазване на местното знание.
Q: Кога и къде се провежда събитието Slow Beans 2026?
A: Събитието се провежда на 21 и 22 ноември 2026 г. в Бреша, Италия, в културния център C.AR.ME на Via delle Battaglie 61. Входът е свободен и включва конференции, пазар на производители, кулинарни демонстрации и състезанието Fagioliadi.
Артизанът