Artisan Map

Смилянският фасул на международната сцена

Read in English
Сподели
Смилянският фасул на международната сцена

На 21 и 22 ноември 2026 г. в Бреша, Италия, се събират фермери, готвачи, изследователи и активисти от цял свят. Темата е бобовите култури. Въпросът, който ги обединява, е по-голям от рецептите: как зърнените бобови могат да помогнат за преминаването към устойчиво земеделие?

Сред делегатите са двама българи. Илия Годев, съосновател на Музея на смилянския фасул и секретар на читалище „Проф. д-р Асен Златаров 1927" в село Смилян, и Десислава Димитрова, етноботаник от Българската академия на науките и основател на Slow Food България. Присъствието им не е символично. Смилянският фасул е част от мрежата Slow Beans като официален Президиум на Slow Food, а работата на Годев и Димитрова е модел за това как местното знание и семенното разнообразие могат да се запазят на практика.

Мрежа, родена от състезание

Slow Beans започва през 2010 г. в Тоскана, Италия, с Fagioliadi, състезание за ястия от бобови култури, организирано от местния конвивиум на Slow Food в Лука. Оттогава мрежата се разраства в над дванайсет държави: Германия, Турция, Испания, Латвия, Лесото, Уганда, САЩ, Колумбия, Япония, Корея, Етиопия и България.

Членовете споделят обща цел: да защитят биоразнообразието на бобовите култури, като същевременно подкрепят агроекологичното земеделие, пазят семената и знанието в общностите и укрепват връзките между производители и потребители.

„Бобовите винаги са били част от разнообразните и устойчиви земеделски системи. Те принадлежат на нивите и на трапезите ни, но много местни сортове и знанието, свързано с тях, са застрашени от изчезване"

Едуард Мукииби, президент на Slow Food

Това казва Мукииби в официалното съобщение за събитието.

Смилян: 250 години традиция

Смилянският фасул се отглежда в ограничен географски район в Родопите, по горното течение на река Арда, в няколко села: Смилян, Могилица, Арда, Горна Арда, Сивино, Кремене и Киселчово. Традицията датира от около 250 години. Културата е чувствителна към климатичните промени, а 95% от обработката е изцяло ръчна, обяснява Годев в интервю за Bloomberg TV Bulgaria.

Музеят на смилянския фасул, разположен в читалището в центъра на селото, документира и популяризира местния продукт чрез общностни инициативи и хранително образование. Етнографската сбирка „Смилянски фасул и родопски терлици" показва произведения, направени изцяло от фасулеви зърна. Едно от тях, огромно пано с 23 045 половинки зърна, е кандидатствало за Книгата на рекордите на Гинес.

През 2023 г. Смилян е домакин на първата среща на международната мрежа Slow Beans извън Италия.

„Това е голямо признание за усилията, които полагаме повече от две десетилетия"

Илия Годев, съосновател на Музея на смилянския фасул

Агроекология на практика

Програмата в Бреша свързва биоразнообразието с конкретни действия.

В събота, , конференция с участието на академици от Университета в Бреша, представители на Slow Food и членове на Президиума на смилянския фасул ще разгледа приноса на бобовите към устойчивите хранителни системи.

Следобед фокусът се измества към обществената храна. Кръглата маса „Бобови в обществените столове: добро за хората, добро за планетата", организирана от Миланския пакт за градска хранителна политика, ще събере италиански градове и международни делегати на Slow Beans, за да обсъдят как училищното и общностното хранене може да подкрепи по-здравословни и справедливи диети.

Slow Beans: from seed diversity to food system change, Slow Food’s international pulse network meets in Italy - Slow Food - image 1

Примерите от мрежата са конкретни:

  • Рената Лукашова от Slow Food Прага работи за въвеждането на бобови в училищните столове.
  • Амели Маас в Германия подкрепя детски градини и училища да сервират боб поне веднъж седмично.
  • Ксочитл Агилар Гонсалес, фермерка и готвачка от мексиканския народ Отоми, отглежда местни сортове боб и царевица и работи с общности за защита на традиционното знание.
  • Амануел Самуел от Етиопия, основател на инициативата Slow Beans в страната си, насърчава устойчивото земеделие с фокус върху младите хора.

Семената като инфраструктура

Десислава Димитрова, която е президент на Асоциацията на конвивиумите на Slow Food в България от 2009 г., съчетава научната си работа в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН с документирането и опазването на българското хранително биоразнообразие. Профилът ѝ описва храната като „квинтесенция на мъдростта на местните хора да трансформират наличните биокултурни и екологични ресурси в нематериално наследство".

В Бреша Димитрова ще участва в откриването на събитието заедно с представители на Slow Food Ломбардия и Slow Food TerreAcque Bresciane.

Какво да запомним

Бъдещето на бобовите зависи от разнообразието: на семената и сортовете, но и на фермерите, знанието, ландшафтите и кулинарните традиции. Slow Beans обединява тези елементи в международна мрежа, която ги поддържа живи в нивите, кухните и общностите. България, чрез хора като Годев и Димитрова, е активен участник в този процес.

Често задавани въпроси

Q: Какво е Slow Beans?

A: Slow Beans е тематична мрежа на Slow Food, създадена през 2010 г. в Тоскана, Италия. Обединява производители, готвачи и активисти от над 12 държави, които работят за опазване на биоразнообразието на бобовите култури и подкрепа на агроекологичното земеделие.

Q: Защо смилянският фасул е част от мрежата Slow Beans?

A: Смилянският фасул е официален Президиум на Slow Food заради уникалните си характеристики, свързани с ограничения географски район на отглеждане (горното течение на река Арда), 250-годишната традиция и почти изцяло ръчната обработка. Музеят на смилянския фасул и работата на Илия Годев за хранително образование са модел за опазване на местното знание.

Q: Кога и къде се провежда събитието Slow Beans 2026?

A: Събитието се провежда на 21 и 22 ноември 2026 г. в Бреша, Италия, в културния център C.AR.ME на Via delle Battaglie 61. Входът е свободен и включва конференции, пазар на производители, кулинарни демонстрации и състезанието Fagioliadi.

Slowmade Letter

Веднъж седмично. Без бързане.

Slowmade Letter: какво се случи в града тази седмица, събрано в едно писмо.

С абонамента приемаш да получаваш Slowmade Letter веднъж седмично на този адрес. Отписваш се с един клик, по всяко време. Как пазим данните ти